-
1 exérèse
f. (gr. exairêsis, de exairein "retirer") хир. операция за изваждане от човешкото тяло на вредно тяло. -
2 angiographie
f. (de angio- et -graphie) 1. ост. описание на кръвоносните съдове в човешкото тяло; 2. рентгенографско изследване на кръвоносните съдове след инжектиране на специална течност, непропускаща рентгеновите лъчи. -
3 anthropographie
f. (de anthropo- et graphie) антропография ( анатомично описание на човешкото тяло и на различните расови типове). -
4 anthropométrie
m. (de anthropo- et -métrie) 1. антропометрия; 2. ост. изучаване на пропорциите на човешкото тяло. -
5 argentation
f. (de argenter) 1. посребряване; 2. анат. оцветяване органите на човешкото тяло със сребърен нитрат ( или живак). -
6 astral,
e, aux adj. (bas lat. astralis) звезден; астрален; corps astral, аура ( на човешкото тяло). -
7 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
8 charnure
f. (de chair) ост., рядко месести части на човешкото тяло. -
9 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
10 économie
f. (de économe, d'apr. le gr. oikonomia) 1. икономия; пестене, пестеливост; спестяване; спестовност; faire des économies спестявам; 2. стопанство; 3. ост. устройство, структура, разположение; l'économie du corps humain устройство на човешкото тяло; 4. икономика; Ministère de l'Economie nationale министерство на икономиката. Ќ économie politique политическа икономия; sociétés d'économie mixte дружества със смесени капитали ( държавни и частни). Ќ Ant. dilapidation, gaspillage, prodigalité, dissipation. -
11 gelure
f. (de geler) мед. силно измръзване на тъканите в човешкото тяло. -
12 kymographe
m. (du gr. kuma "flot, onde" et -graphe) кимограф, уред за записване на последователните движения на орган от човешкото тяло. -
13 tégument
m. (lat. tegumentum, de tegere "couvrir") 1. анат. обвивка; покривка на човешкото тяло и по тялото на животните (кожа, косми, пера, люспи); 2. бот. тегумен (обвивка, люспа на зърно).
См. также в других словарях:
ИОАНН ЭКЗАРХ — [болг. Йоан Екзарх] (нач. 2 й пол. IX 1 я треть X в.), высший иерарх Болгарской Православной Церкви, писатель и переводчик эпохи болг. царя Симеона. Жизнь Об И. Э. не сохранилось упоминаний в исторических источниках, хотя он был одной из… … Православная энциклопедия
